Бари Шийн - Изкуството да си състезател

Понеделник, 01 Февруари 2010 22:55

Да печелиш пари от мотоциклетни състезания е много по-сложно отколкото изглежда. Лаиците, разбира се, ще кажат, че тези хора просто се качват на мотора и го карат бързо в кръг. Те се радват да гледат катастрофи в състезанията, особено зрелищните. Това е пример, който описва, че много неща могат да изглеждат глупави или пък откачени в очите на хората, които просто не виждат същността. Бейзбол или пък американски футбол могат да изглеждат странно в очите на някой зрители, които биха казали „Нима това не е нещо повече от няколко пораснали мъже, които гонят топка?" От тази гледна точка Мото Гранд При не е толкова различен спорт - група състезатели, работещи невероятно упорито, борейки се за всеки сантиметър с хора, които са също толкова отдадени и също толкова (някой биха казали откачено) обсебени от идеята за победа. Важната разлика обаче идва от фактът, че състезателите рискуват своя живот всеки път щом се качат на мотоциклета. Спортът е високоскоростен, а с този фактор, идва и опасността, особено когато си яхнал машина при 250 км/ч. Разбира се, никой състезател не иска да загине, но също така и определено не би пуснал пред себе си друг състезател.

В това е основата на взимането на рискове, виждаме ги във всяко състезание - онези късни спирания на ръба на сцеплението, приплъзванията до ръба на пистата, карането в права на милиметри един от друг...примерите са безкрайно много.

Важно е да отбележим, че всеки, който има амбицията да бъде Световен шампион трябва да има силно развити технически умения за анализирането и за разработката на мотоциклети (факт, който е подминаван от много не толкова успешни състезатели). Ще му трябва и бърза, стратегическа мисъл, която да му позволява да мисли за настройки, сцепление и т.н. в продължение на 30 обиколки при средна скорост, надвишаща 160 км/ч. Ще му трябва и силата на атлет, за да може физически да издържи час на мотора в големите жеги на екзотични места по света, ще трябва и да толерира болката, защото като всеки състезател - ще прекара солидно време в болница. Ще му трябва и интелектът да анализира различни мотоциклети и писти по целия свят, и спонсори, които да направят пътуването му възможно. Това са само малко от факторите, необходими на, който и да е било шампион. Често наричат Бари Шийн „завършеният състезател", този, който е имал от всичко и е започнал да гради нагоре.

Бари е имал умението да се състезава на всякакъв мотор - от 2-тактов 50 куб. см до 750 кубиков 4-тактов. Това се е развило в течения на обстоятелствата, защото в началото на кариерата му, състезателите се стараели да карат в колкото се може повече класове, за да увеличат своят доход. Всъщност Бари се е състезавал с повече мотоциклети от може би всеки друг състезател. Списъкът е впечатляващ:
Bultaco TS 125, TS 250, TS 350, 500 cc Kawasaki Mach One, Norton Gus Kuhn 750, Suzuki 125 RT 67, Suzuki TR 500, Kreidler 50, Derbi 250, Yamaha TZ 250, TR 350, Seely-Suzuki 500 XR 05, 750 Seely-Suzuki XR11...

Способността на Шийн да се състезава успешно с толкова разнообразен арсенал от мотори говори за неговата адаптивност. Малко състезатели днес биха могли да се качат от 250 до Мото ГП или пък Супербайк и да бъдат мигновенно бързи, на Шийн му се е налагло. Трябвало е по няколко пъти на ден да си играе с рефлексите си, да избира различни точки на спиране и да приспособява стила си на каране към различните гуми и масивната разлика в теглото! Заради тези негови способности, Бари Шийн остава единственият състезател, печелил титлата в клас 50 куб. см (вече несъществуващ) и тази в Кралския 500 кубиков.
Но Шийн освен всичко друго е притежавал и много особен характер, който му е спечелил статуса на плейбой в тези години. И до ден днешен той остава единствения друг състезател, който „немоторната" публика в Англия помни. Валентино Роси е единственият достигнал неговия статус на популярност сред феновете. Номер 7 на Бари Шийн остава и до ден днешен един от най-известните, винаги написан черно и с пресечен с черта. А забавната му каска с окраска на Доналд Дък загатва, че и той е истински шоу мен показал малко удоволствие на спорт, където повечето състезатели преди това са носели по стереотип единствено черни кожи.

Много са и смешните истории, които помагат за популярността на Шийн. Например през 1980 на Френското Гранд При веднага след финала Шийн отбива и спира в един тунел пред главната трибуна, където се мъче да се скрие от камерите. Причината всъщност е, че в старанието си да се подготвки с достатъчно течности, той отчаяно е чакал края на състезанието, за да се облекчи! Няколко години пред това пък, той и още няколко състезатели искат да протестират за ужасната тоалетна на една от пистите. Решават да гръмнат малко фоерверки в нея, но „малко" се оказва наистина много и взривяват малката сграда. Това е престъпление, след което се намесва местната полиция, а истинският виновник така и не е хванат!

Но известен или не, състезателните уикенди са протичали винаги по-един и същ начин за него. Рано пристигане на пистата, 2 дни борба с настройките, намиране на правилните гуми, настройки на карбуратора и шасито и обикновенно чудесна квалификация. В тези дни обаче това е значело по-малко, заради тогавашните правила, според които е трябвало моторът да се стартира от състезателите с бутане, веднага след развяването на карирания флаг. След множеството катастрофи (особено тази в Дейтона в началото на кариерата на Шийн, с материал за която започнахме тази рубрика), краката на Шийн обаче са потрошени, той дори има перманентни метални скоби, които го поддържат. Това е значело, че често квалификационните опити на Шийн са пропадали и е изоставал на старта, понякога с 20 секунди, докато „проклетото нещо стартира".
Един хубав пример за това е Гранд При на Южна Африка през 1984, когато след изоставане от точно 20 секунди на старта, Бари достига до подиума след зверска езда. Британецът освен това е бил изключително концентриран, няколко години след неговото отегляне от спорта, той сподели, че дори всеки път е наблюдавал внимателно старта на различните класове, просто, за да следи поведението на стюардът, който развява флагът и дава началото на състезанието. Той често неволно е правил жест или физиономия, с която е можело да се предвиди отчасти началото на надпреварата.

Относно състезанията той винаги е твърдял, че много рядко е мислел тактиката предварително. Неговото мнение е било, че предварителното мислене е безполезно, защото всичко се променя след първата обиколка, а картината се изяснява само в процеса на карането. „Някой пилоти демонстрират слабости, така че е моя работа да помня, къде мога да изпреварвам...", казва той.
Състезателят Чип Хенън си спомня за него: „Бари научи на много мен и брат ми Пат, наблюдавахме го изключително внимателно. Той беше един от най-интелигентите, ако не и най-интелигентният състезател , срещи който се състезавахме. Той просто беше наистина, наистина впечатляващ със способността си да разчертае писта и да избере най-правилната линия. Нямаше вроденото умение да прави това, като Кени Робъртс например, защото той не се беше състезатевал от дете, а наистина компенсираше това. Беше и известен с това, че печелеше състезания на последната обиколка. Истината беше, че просто беше подобрил до перфекност умението да взима скорост от последния завой. Излизаше на финалната права с 3-4 км/ч предимство, което до финалната права често достигаше 10 км/ч. Изпреварваше конкурентите си лесно!"

Специалисти доближават стила му на пилотиране до този, който Михаел Шумахер показваше във Формула 1 ( и може би отново ще показва от тази година!). И двамата взимаха максимум от сцеплението веднага след ейпекса на завоя. Тоест в най-бавната част, Бари вдигаше мотора бързо, внимателно отваряйки газта, опитвайки се да максимизира излизането, като моторът е под наклон до самия ръб на пистата, където обикновено малка корекция в кормилото или тялото се оказва достатъчна, за да се устреми в правилната позиция по правата. Освен това беше известен с късните спирания в тесни завой, което беше чисто следствие от разбирането му на механиката (Шийн често работеше сам по мотоциклетите си, особено в самото начало на кариерата си). Просто внимателно настройваше скоростите , така че да има малко повече спирачен момент от двигателя, с който да изяде конкурентите си, който не са настроили машината си по такъв начин.
Това е частта от състезанията, която лаикът пропуска. Всъщност Мото Гранд При може да се оприличи на игра на шах, която се извършва при 300 км/ч. Тези качества помогнаха на Бари Шийн да достигне до 2 световни титли и да стане най-обичания британски мотоциклетен състезател. Състезател оцелял някой от най-жестоките падания в спорта, но това е друга история, която скоро ще можете да прочетете в Мото Зоната.